Loading...

събота, 4 април 2009 г.

Витамините и липсата им в организма

През 1880 г. Лунин изказва предположението, че в храните от животински произход и в някои други продукти има неизвестни вещества, чиято липса в организма може да доведе до тежки заболявания и смърт. Аналогични предположения правят Сосин през 1891 г. и Пащутин през 1895 г. През 1906 г. английският учен Хопкинс нарича тези вещества "допълнителни хранителни фактори". През 1912 г. Казимир Функ изолира вещество, което при прибавяне към храната на птици, болни от полиневрит, напълно отстранява заболяването. Функ нарича откритото от него вещество "витамин" - което означава амин на живота (наречен така поради съдържанието на аминогрупа в себе си). Названието "витамин" се запазва за всички вещества, участващи в обмяната и оказващи положително въздействие на животинския организъм.

Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните.

Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими.
Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H.

Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резорбира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите.

Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата.

Витамин B3(никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечносъдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая.

Витамин B5(пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците.

Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото.

Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно.

Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб.

Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от над-бъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти.
Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F.

Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност.

Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D. Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола.

Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите. Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход.

Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини.

Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви.

Още по темата




ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО

РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ

ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС

ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА

ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

ЛИПИДИ

ВЪГЛЕХИДРАТИ

МИНЕРАЛИ

ВИТАМИНИ

АНТИВИТАМИНИ

ПРОТЕИНИ