Loading...

събота, 4 април 2009 г.

Техники на Хранене и Вода


1. Храна за кучето.
Храната трябва да е разнообразна. В опитни условия е установено, че при консумация само на мазнини смъртта настъпва след 65-70 дни. При хранене само с белтъчини смъртта настъпва след 35-40 дни и при хранене само с въглехидрати - след 30-35 дни.

През зимните месеци количеството на мазнините в ежедневната дажба се увеличава. През лятото количеството се намалява, но не трябва да спада под 1 гр на килограм тегло.
Основна храна за кучето е месото и субпродуктите. В дажбата е неотменно и наличието на храни от растителен произход. Това са различни видове брашна, зеленчуци, плодове, кореноплоди. Освен по разнообразие на продуктите и ниво на сухото вещество, дажбата трябва да е балансирана и по отношение на минералните вещества и витамините.
Храни от животински произход. Характеризират се с богато съдържание на белтъчини, мазнини, минерални вещества и са високо калорични.

Месото (Holme, 1982) от различните животни, без лойта, съдържа до 25% белтъчини, от 2 до 9% мазнини и до 75% вода. Усвояемостта му е 95-99%. Не по-малко от 25% от месото трябва да се дава в сурово състояние, след като предварително е проверено от ветеринарномедицинско лице.

Костите са бедни на белтъчини, но са богати на минерални вещества. Съдържат около 34% калций и 18-19% фосфор. По съдържание на калций и фосфор 15 гр кости се равняват на 1 кг месо. Като самостоятелна храна не се използват, но задължително трябва да присъстват в менюто. Особено необходими са за млади и растящи кучета, бременни и кърмещи. Не бива да се злоупотребява с консумацията им. Те обременяват храносмилателната система и предизвикват обстипация.

Животинските мазнини са богати на енергия, високо калорични са и съдържат в големи количества мастноразтворими витамини. Мазнина, в която е пържено не се дава на кучета. Тя е наситена с токсични вещества, включително и канцерогени.
Млякото е основна храна за малките кученца. Бедно е на желязо и витамин D, но е добър източник на калций, фосфор, висококачествени белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамин A и витамини от групата B.

Яйцата са добър източник на желязо, белтъчини, рибофлавин, фолиева киселина, витамин B12, витамин A, витамин D, витамин C, въглехидрати. Количеството на витамините от групата B е по-голямо в жълтъка. Кучетата не трябва да се хранят със суров яйчен белтък.

Храни от растителен произход. Богати са на въглехидрати и витамини. Усвояват се до 80-90% от организма на кучетата. Необходимо е да се подлагат на предварителна термична обработка поради трудната смилаемост на влакнините.

2. Техника на храненето.
След раждането основната храна за кученцата е майчиното мляко. Отличава се с добра усвояемост и голяма хранителност. По състав на основните компоненти превъзхожда млеката на много от селскостопанските животни. Бейнс (Baines, 1981) установява, че в 100 гр кучешко мляко се съдържат 8,1 гр белтъчини, 9,8 гр мазнини, 3,5 гр захари, 0,28 гр калций, 0,22 гр фосфор и 120 Kcal енергия.

Мазовер (1960) посочва, че за лактационен период от 43 дни кучките отделят до 33 л мляко. Според Хартл (Hartl, 1970) за същия лактационен период млякото, което отделят женските немски овчарски кучета е около 27 л. При мои проучвания през 1988 г. съм установил, че немските овчарски кучета за период от 5-ия до 38-ия ден на лактацията отделят около 26 л мляко. Лактационната крива нараства до 21-ия ден, а секреция на мляко се наблюдава до 45-ия ден. Млечността се влияе в голяма степен от състава на дажбата, нивото на хранене и начинът на отглеждане.

Кърменето на кученцата трябва да продължи не по-малко от 40-45 дни. Ако са повече от 5 на брой, от втората седмица след раждането започва тяхното подхранване. При по-голямо кучило подхранването започва още от 7-ия ден. Според Бьорк (Bjoerck, 1957) пълноценна и добре балансирана е следната смес: 800 мл краве мляко, 200 мл сметана с 12 % масленост, 1 бр яйчен жълтък, 6 гр стирилизирано костно брашно, 4 гр лимонова киселина, 0,6 мг витамин A и 0,0125 мг витамин D. При собствен опит с подхранване от 10-ия ден съм получил добри резултати със следната смес: на 1 л сварено краве мляко се добавят 2 сурови жълтъка от кокоши яйца, 5 мл витамин C, малко сол и захар, така че да не се чувства нито соленост, нито сладникавост. Сместа се предоставя с биберон, след като кученцата са изсукали млякото на майката. От 20-ия ден се дават по 2-3 перли рибено масло. Количеството му се увеличава успоредно с възрастта.
Редица водещи фирми са разработили и предлагат на пазара изкуствено мляко за кученца.
През 1974 г. Муса (Мussa) провежда експеримент, при който контролна група кученца е приемала майчино мляко, а опитната група е хранена с изкуствено мляко. Въпреки еднаквите условия на отглеждане, в края на експеримента, който продължил 30 дни, среднодневният прираст на опитните кученца бил с 23,14 % по нисък от този на кученцата, кърмени от своите майки.

През бременността хранителните вещества са необходими не само за поддържане на организма на кучката, но за развитие на ембрионите. От момента на заплождането в дажбата се увеличава участието на белтъчините, минералните вещества и витамините. След 30-ия ден от бременността се увеличава броят на храненето за сметка на обема на дажбата за всяко хранене. Няколко дни преди окучването апетитът може да спадне. Възможно е да се стигне до пълно отказване на храна. Това е естествено и животното не бива да се насилва или да се предполага, че е болно.

По време на лактация на кучката се дава предимно месо, сирене, суров яйчен жълтък и прясно мляко (ако не предизвиква растройство). Бременната и кърмеща кучка трябва да има постоянно осигурена чиста питейна вода.
Храната трябва да е разнообразна. В противен случай настъпва извращаване на апетита. Появяват се стомашно-чревни, минерално недоимъчни и витамино недоимъчни заболявания.

3. Водата.
При настъпване на общо обезводняване на организма (дехидратация) възниква жажда. Централните нервни механизми, които регулират съдържанието на вода в организма се намират в хипоталамуса на междинния мозък, в лимбичната област и в мозъчната кора. Съвкупността на тези нервни механизми обособяват така наречения "център на жаждата". Стимулите за пиене на вода се появяват, когато около 1% от вътреклетъчната вода напусне клетката. Загубата на телесна вода в количество, равно на 0,5% от теглото на кучето, е прагът, при който възникват стимули за пиене.

Водата е основна съставна част на организма. В различна степен се съдържа във всички хранителни продукти. Немското овчарско куче приема дневно около 2-3 л вода. Това количество не е постоянно и зависи от редица фактори. При усилена работа и в горещите дни нуждата се увеличава. Потребността от вода се променя и от физиологичното състояние на животното - болест, бременност, лактация. По-темпераментните кучета пият по-често вода. Количеството на приетата вода е по-голямо, когато кучето се храни с гранули. Информацията за сухостта на храната се предава от рецептори, които са разположени в устната кухина и глътката.

Кучетата пият вода бързо, на големи глътки, като подвиват езика си подобно на лъжица (лочат).

Още по темата




ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

СЕКРЕТОРНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО

РЕЗОРБТИВНА ФУНКЦИЯ И ХРАНЕНЕТО

РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО

ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ

ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ

ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И БАЛАНС

ТЕХНИКИ НА ХРАНЕНЕ И ВОДА

ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ

ЛИПИДИ

ВЪГЛЕХИДРАТИ

МИНЕРАЛИ

ВИТАМИНИ

АНТИВИТАМИНИ

ПРОТЕИНИ