Loading...

петък, 24 април 2009 г.

Въшките

(Linognathus setosus Olfers)

Етиология
Причинител е видът Linognathus setosus Olfers, 1816.Дължината на тялото е от 1,5 до 2,5 мм. Дължината и ширината на тялото са еднакви. Коремчето е съставено от 8 членчета и е най-широката част на тялото.Нямат очи.Женските снасят от 50 до 300 яйца (гниди) с размери от 0,5 до 1 мм.От яйцата впоследствие се излюпват ларви, които след 3 линеения преминават в полово зрели въшки.Цялото развитие протича за 2-3 седмици.

Епизоотология
Заразяването се осъществява чрез пряк контакт или чрез инвентар или постеля във фермите за кучета.През зимата се увеличава екстензивността на заболяването.

Патогенеза
Въшките са хематофаги.В процеса на кръвосмучене въшките отделят слюнка, която оказва силно токсично действие и предизвиква възпаление, придружено със изразени болка и сърбеж.При по масирана инвазия кожата се възпалява и космите опадват на засегнатите участъци.Развива се анемия, която води до отслабване на животните, а младите изостават в развитието си. Въшките могат да послужат като преносители на някои заразни и протозойни заболявания.

Признаци
болестта започва обикновено от местата с дълги косми - по главата, около очите, по врата, по гърдите, около ушите
животните стават неспокойни, чешат се в околни предмети или с лапи на достъпните места, хапят се, при което предизвикват допълнителни екскориации и разранявания на кожата
космите окапват
на оголените места кожата е зачервена, възпалена, с множество точковидни кръвоизливи
животните отслабват и имат неугледен вид

Диагноза
Поставя се сравнително лесно, тъй като могат да се забележат движещи се въшки или техни гниди. В диференциално отношение трябва да се има предвид крастата, при която има наличие на кафеникави крусти.

Лекуване
Използват се различни инсектицидни препарати под формата на разтвори, емулсии, прахове. Поради устойчивостта на гнидите се налага повторно третиране след 7-10 дни. За поставяне на диагноза и назначаване на лечение се обърнете навреме към вашия ветеринарен лекар.

Източник: bgvet dot org