Loading...

сряда, 8 април 2009 г.

Захарен диабед при кучетата

Видове диабет:

Захарен диабет - да го наречем тип 1 ( инсулинозависим ) - възниква в млада възраст и се съпровожда с намалена или напълно отсъстваща секреция на собствен инсулин. Единственият метод за лечение на диабет от този тип са пожизнените инжекции с инсулин. Без това лечение, болните умират от кетоацидоза.


Захарен диабет - да го наречем тип 2 (инсулинонезависим) - възниква в средна възраст. При него секрецията на собствен инсулин е съхранена, но е недостатъчна и носи неправилен характер. Въвеждането на екзогенен инсулин не е обезателна, по-скоро се набляга на правилно подбраната диета. Кетоацидоза се развива рядко.

Захарният диабет е синдром на хронична хипергликемия и е познат с недостатъчност на инсулин в организма. Съпровожда се с нарушения на въглехидратния, липидния и белтъчен обмен. Той може да протича и като усложнение на тежък панкреатит, хиперкортицизъм и акромегалия, а също и в резултат на действието на някои лекарства. Абсолютният или относителен дефицит на инсулин води до нарушено усвояване на глюкозата. Това, както и продължителната гликогенеза водят до развитието на хипергликемия. Излишната глюкоза се отделя с урината, заедно с голямо количество течности (осмотическа диуреза), довеждайки до обезводняване на организма, жажда и полидипсия (повишена консумация на вода). Гладуването на клетките води до мобилизация на мазнините като източник на енергия, което е свързано с бързо отслабване и повишаване концентрацията на свободни мастни киселини в кръвта. В резултат на това се активизира образуването на кетонови тела и настъпва мастна дистрофия на черния дроб. Засилената кетогенеза се съпровожда с метаболитна ацидоза.

Захарният диабет е разпространен при котките и кучетата приблизително с еднакакъв процент на вероятно заболяване. Породна предразположеност показват-пинчери, териери, пудели, дакели, в по-малка степен шнауцери и бигъли. По-често боледуват женските кучета и котараците. Предразполагащ фактор за развитие на диабет тип 2 е затлъстяването, докато диабет тип 1 носи по-скоро наследствен характер.
Диагностика на заболяването:

Ранните прояви са жажда, повишен апетит, отслабване, без видима причина, слабост. По-късни признаци са анорексия, повръщане, подтиснатост, вялост, сънливост, свързана с развитието на кетоацидозата, силен мирис на ацетон от устата.

Появяват се всички признаци на обезводняване. При клиничен преглед се установяват намаляване на мускулите около гръбнака, омазнена козина с пърхот (типично за котките), увеличен и болезнен черен дроб, хепатит (по-често при котките). По-рядко се наблюдават катаракти при кучетата и клатушкаща се походка при котките (в резултат на диабетната невропатия). В диферинциалната диагностика обикновено се има предвид, че бъбречната гликозурия не се съпровожда с хипергликемия, полиурия, жажда и отслабване. При хипергликемия, предизвикана от стресови ситуации (нормално понякога при котките) също липсват полиурия и полидипсия.

Методи на лабораторно изследване и констатиране:

Повишени нива на глюкозата в кръвта, увеличение на стойностите на чернодробните ензими, повишаване на холестерина и липидите, понижаване на калия и фосфора. Концентрацията на инсулин е нормална или повишена при диабет тип 2. При захарен диабет тип 1 е снижена или въобще липсва. В същото време хипергликемията блокира секрецията на собствен инсулин. Компенсаторно се проявява гликозурия (захар в урината), наличие на кетонови тела и намалено относително тегло на урината.

Лечение на заболяването:

Диета и физически натоварвания.
Храна с високо съдържание на сложни въглехидратии влакнини, а с ниско съдържание на мазнини. Добре е да се предпочита твърдата храна, тъй като по-меката може да предизвика значителна хипергликемия след хранене.
При затлъстяване с диабет тип 2 постепенното снижаване на телесното тегло способства за за подобряване чувствителността на тъканите кам инсулина.
Има два начина за намаляване на телесното тегло. Намаляване на количеството храна до 70 % от потребностите при котките и 60% при кучетата или да се запази обичайния обем храна, но да се използват нискокалорични продукти. Оптималният вариант е използването на готови диетични храни, изготвени по специални лечебни формули, в съответствие със заболяването. Животните се хранят два пъти дневно през 10 часа, в съответствие с режима на прием на захароснижаващите таблетки или въвеждането на инсулина.

При еднократно въвеждане на инсулин, половината от денонощната дажба храна се дава веднага, а останалото количество 8 часа след това. В този период от време може да се дава по малко суха храна желателно лечебна.

Наблюдение на болните животни:

Необходим е периодичен контрол на кръвната захар. При дълго продължаваща хипергликемия има риск от развитието на катаракта при кучетата и диабетна невропатия при котките. От друга страна предозирането на инсулин, може да доведе до хипогликемия и до хипогликемична кома. Възможно усложнение от началната инсулинова терапия е хемолитична анемия с хипофосфатемия. Излекуване от диабет е малко вероятно, макар че понякога при котките с диабет тип 2 се наблюдават дълги ремисии. Прогнозата за продължителен живот е благоприятна при правилно провеждане на лечение и правилно хранене. Диабет може да се развие по време на бременност и в такъв случай тя е трудно да бъде съхранена. Екзогенното въвеждане на инсулин в такъв случай, може за предизвика увеличаване размера на плодовете. Чувствителността на организма към инсулина се снижава, което затруднява лечението на заболяването. Повишава се риска от кетоацидоза. При вече поставена диагноза диабет бременността е противопоказана.